Умберто Еко

Умберто Еко

Умберто Еко
Умберто Еко – снимка Уикипедия

Италиански литературен критик и романист, който печели международна слава с интелектуалната си книга „Името на розата” (1980), която е книга за книгите. Тя обобщава в себе си различни жанрове, литературни теории, средновековни изследвания, мистерии и библейски тълкувания. Повече от неговите проучвания, включително „Теория на семиотиката” (1979) са развитие на методологията на комуникация.

 

Умберто Еко е роден в Александрия, Италия, на 5 януари 1932 г. Баща му бил счетоводител, преди правителството да го призове за служба в три поредни войни. По време на Втората Световна война, Умберто и майка му живеят в малко планинско градче. След като завършва образованието си в Lieco Plane, Умберто се записва в университета в Торино, и получава докторска степен през 1954 година. Тезата на неговия докторат е свързана с ранния философ и мислител свети Томас Акуинас. След като се запознава с изследванията му, Еко признава в едно свое интервю след това, че тогава е спрял да вярва в Бог.

От 1954 до 1959 година, Умберто Еко работи в Милано като културен редактор. Последната година служи в армията. След това работи като преподавател в университетите в Милано и Флоренция. На 39 годишна възраст, Еко е назначен за професор по семиотика в университета в Болоня. Той също така е преподавал и в Харвард, и в Йейл.

Литературната му кариера започва през 50-те години на 20 век, когато започва да списва рубрики във вестници и да публикува статии. От 1959 до 1975 той е главен редактор на издателите Бомпиани в Милано. От 1979, Умберто Еко е вицепрезидент на международната асоциация за семиотични изследвания. Той основава и издава собствено списание за семиотика. Също така през годините получава множество награди, сред които са наградите Strega (1981), Viareggio (1981), Anghiari (1981), Medicis (1982), McLuhan Teleglobe (1985). Той също така има почетни степени от няколко университета.

Еко е женен за Ренате Рамге, художничка с немски произход, която му помага да преведе „Махалото на Фуко”.

Най-големите му творби в областта на семиотиката са – Теория на семиотиката (1976), Семиотика и философия на езика (1984), Границите на превода (1991).

Най-известният роман на Умберто Еко е „Името на розата” (1980), в който действието се развива в 14 век, където силата на живота и смъртта се държи от светата инквизиция. Секта, наречена Франчелите, заплашва богатството и политическото влияние на църквата. Главните герои се опитват да докажат, че серията от извършени убийства, не са дело на дявола. Те откриват, че отговорен за тях е слепият библиотекар, който пази липсващият ръкопис на Аристотел, изгубената втора книга от Poetics (поезия). Библиотеката и манастира изгарят във вечен огън и ръкописът изчезва.

По книгата е направен филм, и е преведена на много езици. Тази книга носи на създателя си двете големи литературни награди на Италия – Viareggio и Strega.

Вторият роман, който носи на Умберто Еко такава световна слава е „Махалото на Фуко”(1983). Той е смесица от детективска история, въведение във физиката и философията, интересен анализ на лудостта и мъдростта. Сюжетът на книгата разказва за млад професор, който убеждава приятелите си, че темплиерите са разработили план, който щял да ги отведе до контрола върху митичен източник на сила, събиращ в себе си цялата енергия на света. С помощта на един невероятен компютър те вкарват историческите данни, с които разполагат и успяват да създадат карта, която поставят под махалото на Фуко, което се намира в консерваторията по изкуства в Париж. Но създаването на този план, в крайна сметка води до смъртта на всички.

This entry was posted in Умберто Еко and tagged . Bookmark the permalink.

Leave a Reply