Дъглас Адамс

Posted on April 29, 2011 by admin

Дъглъс Адамс (1952-2001)

Дъглас Адамс

Дъглас Адамс - снимка Уикипедия

Дъглас Адамс е роден на 11 март 1952 година, в Кеймбридж, Англия, в семейството на Джанет и Кристофър Дъглас Адамс. Три години по-късно се ражда и сестра му Сюзън, а две години след това, родителите им се развеждат. Двете деца се местят заедно с Джанет при нейните родител, които живеят и поддържат приют за животни в Брентууд, което по-късно става причина за сенната хрема и астма на Дъглъс. Баща му се жени повторни, и от този брак Дъглас има полу-сестра. Майка му също се жени още веднъж, и тя има две деца от втория си брак – Джейн и Джеймс.

Дъглас посещава училище Примроуз Хил. На шест години взима приемния изпит за училище Брентууд, което е независимо училище, и има доста известни възпитаници. Освен с умението си да пише разкази, Дъглас съвсем буквално изпъква сред съучениците си, тъй като достига 1.83 см височина на 12 годишна възраст, и спира да расте, когато достига 1.96 см. По-късно е приет в колежа Сейнт Джон в Кеймбридж, като основната причина да кандидатства там, е че иска да се присъедини към студентския комедиен клуб. Той получава и наградата на колежа за четене, докато учи там.

Някои от първите работи на Дъглас Адамс са излъчени по ВВС2 през 1974 година. Той пише скечове за поредица серии свързани с различни ситуации и приключения на главния герой Монти Пайтън, като известно време Дъглас работи в сътрудничество с Граам Чапман. В различни епизоди, Дъглас също се появява на екрана, взимайки участие в скечовете. Някои от творбите му се предават и по радиото. На Дъглас му е трудно да продава разказите и скечовете си, поради което сменя различни странни работни места като болничен портиер, строител на хамбари, чистач на кокошарници. Става и бодигард на семейство Катари, забогатели от петрол, и е свидетел на много забавни случки с тях. Например, отсядайки в известен хотел, те си поръчва всички ястия от менюто, и след като ги опитват изпращат персонала да им купи хамбургери.

През 1970 година, Дъглас Адамс пише заедно с Джон Лойд сценария за седми и дванайсети епизод на поредицата за д-р Снагълс. Те двамата имат и други съвместни проекти.

Дъглас Адамс е най-известен с произведението си „ Пътеводител на галактическия стопаджия”. Първоначално то се заражда като радио комедия през 1978, излъчвано по ВВС, а по-късно се превръща в „трилогия” от пет книги. След като радио сериите постигнали успех, Адамс бил назначен от ВВС за радио режисьор, но напуска позицията след шест месеца, за да стане автор на сценария за „Доктор Кой”.

Началото на 80-те години, Адамс има афера с писателката Сали Емерсън, която по това време е разделена със съпруга си. Той й посвещава книгата си „Животът, вселената и всичко”. През 1881 тя се връща при съпруга си. По-късно, приятели го представят на Джейн Белсън, с която започва романтична връзка. Двамата живеят заедно през 1983, в Лос Анджелис, докато Адамс работи върху ранната филмова адаптация на Галактическия пътешественик. Когато сделката се проваля, те се местят в Лондон. След няколко раздели и прекратен годеж, те се женят през 1991 година. Двойката има една дъщеря, Поли, която се ражда през 1994, когато Адамс навършва 42 години. През1999, семейството се мести в Санта Барбара, Калифорния, където живеят до неговата смърт. След погребението Джейн и Поли се връщат в Лондон.

Дъглас Адамс умира от сърдечен удар на 49 годишна възраст, на 11 май 2001 година, докато правел почивка след упражненията, които редовно правел в частен фитнес в Монтесито, Калифорния. Оказало се, че без да подозира, той страдал от разширение на коронарните артерии, което в този момент довело до свиване на миокарда и фатална аритмия. Погребението било в много тесен кръг, само с роднини и най-близки приятели.

Цитати на Дъглас Адамс

Posted in Дъглас Адамс | Tagged | Leave a comment

Александър Дюма

Posted on April 27, 2011 by admin

Александър Дюма
/1802-1870/

Александър Дюма

Александър Дюма - снимка Уикипедия

Александър Дюма е роден като Дюма Дейви де ла Пейлетери, и се появява на бял свят на 24 юли 1802 година, в град Вийер Котре, Франция. Той е известен френски писател, най-прочут с историческите си романи, които го правят един от най-четените автори по света. Повечето му романи, включително – Граф Монте Кристо, Тримата мускетари, Двадесет години по-късно, Виконт де Бражелон, първоначално са били издадени на части.

Дядото на Дюма, Александър-Антоан бил френски благородник, който се жени за Мари-Сезет, която е със смесен френско-африкански произход. Техният син Томас-Александър се жени за Мари-Луиза, която е дъщеря на собственик на хан. Баща на Дюма, който по това време е генерал на армията, изпада в немилост и е лишен от средства, когато сина му се ражда.

Баща му умира ненадейно през 1806 година. Неговата вдовица нямала голяма възможност да даде необходимото образование на сина си, но Дюма четял всичко, което му попаднело. Затова пък нейните истории за смелостта на баща му, по време на службата му в армията на Наполеон, вдъхновявали живото му въображение за приключения. Въпреки че били бедни, те притежавали неопетнената репутация на баща му и аристократичната си позиция. Благодарение на тях Дюма се мести в Париж, когато е на 21, където започва работа в офиса на Орлеанският херцог, Луи – Филип.

Докато работи в Париж, Александър Дюма започва да пише статии и пиеси. През 1829 година, написва „Дворът на Анри ІІІ”, а на следващата година – пиесата „Кристина”. Те печелят широката публика, и благодарение на този успех, Дюма успява да се посвети изцяло на писането. Същата година участва в Юлската революция, в следствие на която от трона е свален Шарл Х и се възкачва бившият му работодател, Луи – Филип.

След това, Дюма започва да пише романи. Той се оказва доста проницателен и вижда бъдещето в търсенето на романи на части. Така той пренаписва една от пиесите и я продава като такъв вид роман, под заглавието „Капитан Пол”. В периода 1839-41, заедно с помощта на няколко приятели, Дюма издава колекция от есета за известни престъпници. С учителя си по фехтовка издават „Учителят по фехтовка или Осемнадесет месеца в Санкт Петербург”, посветена на живота на И.Аненков и неговата съпруга, разказвайки за събитията в Русия по време на декемврийската революция.

През 1840 година, Дюма се жени за актрисата Ида Ферие. Той обаче има доста афери, като в следствие на това има поне три извънбрачни деца. Едно от тях, кръстено на него, Александър Дюма – син, също става известен писател.

През следващите години, Дюма става майстор на романа подлистник. Тогава написва най-известните си творби. През 50-те години започва да пише и исторически романи. Мерикур се шегува с Дюма, отпечатвайки памфлет под заглавие „Фабрика за романи, търговски дом Александър Дюма и ко”. Всъщност това не е далеч от истината, тъй като Дюма е написал двеста седемдесет и седем тома, които се отличават със стил и композиция, макар и доста от тях да са написани с помощта на приятели, е изключително обемно творчество. Творбите му донасят голямо богатство, но Дюма е разточителен по характер и харчи много. Замъкът Шато Монте Кристо, който построява, е винаги пълен с всякакви хора, които се възползват от щедростта му.

Когато Луи – Филип е свален от власт и на негово място идва новоизбраният президент Наполеон ІІІ, той не гледа с добро око на писателя. Така през 1851, Александър Дюма бяга в Брюксел, а след това предприема пътуване до Русия, където е доста популярен. Било достатъчно някой да извика: „Ето го Дюма!”, за да се предизвика фурор сред тълпата. Едно от най-значимите събития в живота на Дюма е запознанството му с Гарибалди. Той съпровожда своя герой в Италия, където взимат участие в национално освободителното движение на Италия, в похода до Сицилия и свалянето на неаполитанския крал. Той остава известно време в Италия, на длъжността директор н а националните музеи в Неапол. През 1866 г, Дюма е военен кореспондент по време на войната между Прусия и Австрия.

Последните години от живота си, Александър Дюма прекарва в крайна бедност. От пълна мизерия го спасяват дъщеря ме и синът му, които вървят по стъпките на баща си и стават писатели. Войната между Прусия и Австрия е в разгара си и смъртта на писателя минава почти незабелязано. Така в малкия град Пюи, на 6 декември 1870 година, умира Александър Дюма, превърнал се в любим автор на редица поколения.

Александър Дюма – цитати

Posted in Александър Дюма | Tagged | Leave a comment

Марк Твен

Posted on April 27, 2011 by admin

Марк Твен
/1835-1910/

Марк Твен

Марк Твен - снимка Уикипедия

Самюел Лангхорн Клеменс е роден във Флорида, Мисури, на 12 ноември 1835 година, в семейство на местен търговец. Той бил шестото от седем деца, като оцеляват четири, освен него – сестра му Памела и братята му Орион и Хенри, като последният загива на 20 годишна възраст при експлозия. Когато Твен е на 4 години, семейството му се мести в пристанищния град Ханибал, който става прототип на града в книгите за приключенията на Том Сойер и Хъкълбери Фин. В градът все още съществува робството, и Твен се запознава с тази индустрия, която става доста дискутирана по-късно в творбите му.

Когато е на 11, баща му почива от пневмония. Той е принуден да напусне училище и да започне работа, и така той става помощник-печатар в местния вестник Hannibal Journal, където набира статии и хумористични скечове. На 18, напуска града и започва работа като печатар в Ню Йорк, Филаделфия. На едно пътуване до Ню Орлиънс по Мисисипи, Твен се вдъхновява да стане лоцман на параходен кораб. Той изучава теченията по Мисисипи повече от две години преди да получи лиценза си за лоцман през 1859 година. Докато се обучавал, Самюел убеждава брат си Хенри да работят заедно, но малко по-късно той загива при експлозия на един от параходите. Самюел се обвинява за смъртта на брат си до края на живота си. След тази трагична случка той продължава да плава по реката като лоцман на параход до избухване на Гражданската война в Америка през 1861 година, когато трафикът по Мисисипи драстично намалява.

Марк Твен се присъединява към брат си Орион, който същата година на избухването на войната става секретар на губернатора на Невада. Двамата предприемат пътуване, което трае две седмици и се озовават в град Вирджиния, който е известен с мините за добив на сребро. Твен решава да стане миньор, но бързо се проваля в това начинание. Започва работа в местния вестник, където за първи път използва своя псевдоним. След известно време, през 1864 година се мести в Сан Франциско, където пак работи като журналист. Литературният му успех идва с написването на „Известната подскачаща жаба на окръг Калаверас” през следващата година. Това му носи световно внимание. Следват доста пътувания – до островите Хавай, до Средиземноморието, до Европа, до Средния Изток. При последното той написва популярната колекция от пътнически писма, по-късно публикувана под заглавие The Innocents Abroad. На това пътуване среща и бъдещия си зет.

Марк Твен твърди, че се е влюбил от пръв поглед, когато Чарлз Лангдън му показал снимка на сестра му Оливия. През 1868 година, те започват да си кореспондират чрез писма, и тя отхвърля първото му предложение за женитба. Два месеца по-късно обаче, те се сгодяват и след година се женят в Елмира, Ню Йорк. Семейството живее в Бъфало до 1871 година. Там Марк Твен притежава дял от вестника Бъфало Експрес. Докато живеят там, синът им Лангдън умира от дифтерия на 19 месечна възраст. Летата, Марк Твен прекарва в Елмира, където написва голяма част от произведенията си – Приключенията на Том Сойер /1876/, Приключенията на Хъкълбери Фин /1885/, Един янки в двора на крал Артур /1889/, Принцът и просякът /1881/, Животът по Мисисипи /1883/. Интересен факт е, че той е първият автор, който написва целия ръкопис на книгата за Том Сойер на печатна машина.

След Бъфало, семейството се връща да живее в Елмира, където се раждат трите им дъщери – Сузи, Клара и Джейн. Бракът на Марк Твен и съпругата му Оливия трае 34 години, до смъртта й през 1904. Двамата живеят седемнадесет години в Quarry Farm, къщата, която е подарък от сестрата на Оливия, Сюзън Крейн. Тя била построена на тихо място, така че Марк Твен да може да работи спокойно. Отделният кабинет, в който работел бил направен главно заради пристрастеността му към тютюна. Той непрекъснато бил с лулата в уста, а в кабинета можел да пуши колкото иска, без да пречи на околните.

Марк Твен, спечелва доста пари от творбите си, но изгубил повечето от тях в неподходящи инвестиции, най-вече за нови изобретения и технологии. Също така част от тях изгубил, при влагането им в негова издателска къща, която първоначално имала успех, но бързо стигнала до банкрут. Писането и изнасянето на лекции му помогнало да се закрепи финансово, а нещата се оправили след като неговия приятел Хенри Роджърс, финансист, поел контрол върху управлението им и скоро му изплатил всичките дългове.

Марк Твен минава през период на дълбока депресия, който започва със смъртта на дъщеря му Сузи през 1896, на съпругата му Оливия през 1904, и другата му дъщеря Джейн през 1909. Същата година внезапно почива и най-близкия му приятел Роджърс. През 1906, той позволил да му направят няколко автобиографични портрета, които са продадени в полза на приятелка, Ина Кулбрайт, която загубила всичко по време на земетресението в Сан Франциско. Същата година формира клуб, наречен Angel Fish, в който членуват момичета от 10 до 16 годишна възраст, които Твен възприема като внучките, които няма.

Собственото предсказание на Марк Твен за кончина му се сбъдва. В деня на раждането му минава Халеевата комета, и той смята, че ще си отиде от света отново с нея. И наистина той умира от сърдечен удар ден преди тя отново да мине покрай Земята, на 21 април 1910 година.

Цитати от Марк Твен

Posted in Марк Твен | Tagged | Leave a comment

Астрид Линдгрен

Posted on April 27, 2011 by admin

Астрид Линдгрен
/1907-2002/

Астрид Линдгрен

Астрид Линдгрен - снимка Уикипедия


Астрид Анна Емилия Линдгрен е шведска писателка, която е 25-ят най-талантлив световен автор и е продала около 150 милиона копия на своите книги по цял свят. Най-известните й произведения са „Пипи Дългото чорапче”, „Карлсон на покрива”, „Емил от Льонеберя”, „ Роня, дъщерята на разбойника”, „Братята с лъвски сърца” и още много други.

Астрид Линдгрен е родена на 14 ноември 1907 година, в град Вимербю, и израства в Смоланд, Швеция. Тя е второто от четири деца, има още две сестри и брат, който става член на шведския парламент.

След завършване на училище, Линдгрен започва работа в местния вестник във Вимербю. През 1926 година, тя забременява от главния редактор, и той и предлага брак, когато разбира за това. Тя ме отказва и се мести в Стокхолм, където учи машинопис и стенография. По-късно почти всичките й ръкописи са стенографирани от нея. След няколко месеца ражда сина си Ларс, в Копенхаген и го оставя в приемно семейство.

Въпреки ниските си доходи, Астрид Линдгрен използвала всяка възможност, за да пътува до Копенхаген и да вижда детето си. Така почти всеки уикенд тя прекарвала във влака на път дотам и обратно. След известно време успява да го вземе със себе си, оставяйки го на родителите си, които се грижат за него, докато тя успява да си позволи да го отглежда при себе си в Стокхолм. През 1931 година тя се жени за своя шеф, Стюи Линдгрен, и през 1934 година се ражда второто й дете Карин. Докато Карин била болна, за да я забавлява Астрид измисля героинята Пипи Дългото чорапче, и така по-късно се ражда и самата книга. През 1941 година, семейството се мести в апартамент в Далагатън, където Астрид живее до смъртта си през 2002 година, като няколко години преди това тя почти изцяло губи зрението си.

През 1944 година, Линдгрен печели втора награда в състезанието организирано от издателство „ Рабен и Йорген”, с новелата Britt-Marrie unburdens her heart, а на следващата година печели първата награда с детската книга за Пипи Дългото чорапче. Интересното е, че по същото време изпраща ръкописа на книгата на издателство Бониерс, което я отхвърля за издаване, а тя става една от най-любимите детски книги.

През 1948 година, списание Damernas Varld праща Линдгрен в САЩ, за да пише кратки есета. През 1956 година тя печели наградата за национална детска литература. През 1958 получава наградата Ханс Кристиан Андерсен. На 90-я си рожден ден е обявена за шведка на годината от радио шоу.

През 1976 нараства скандал в Швеция, когато данъчната такса на Линдгрен е вдигната до 102%. Това става известно като „ефекта Помперипоса”, от разказа, който тя публикува по темата същата година. Това е една от причините за смяната на социал – демократичното правителство. Въпреки това Линдгрен си остава верен социалдемократ.

Астрид Линдгрен е известна ревностна защитничка на правата на децата и на животните. През 1944 година получава наградата за защита правото на живот, известна още като алтернативната Нобелова награда. През 1967, „ Рабен и Йорген” установяват годишна награда за литература на името на писателката, в чест на 60-я й рожден ден. След смъртта й, шведското правителство учредява награда Астрид Линдгрен в нейна памет, която е най-голямата световна награда за детска и младежка литература – на стойност пет милиона шведски крони.

Пипи Дългото Чорапче

Лого на Google в памет на Астрид Линдгрен и Пипи

3264 Линдгрен е името на малката планета, открита от съветският астронавт Николай Черников през 1978. Шведският микросателит, пуснат в космоса през 1995 година, първоначално е бил наречен Астрид І, като след това решават да наименуват инструментите на героите от нейните книги – Пипи, Емил, Мио.

В нейна памет е направена мемориална скулптура, която е поставена до родния й дом, и се нарича „Езерото на Астрид”. Само на сто метра от скулптурата има музей в нейна памет. След смъртта й през 2002 година, на 94 годишна възраст, писателката е погребана в родния си град Вимербю.

Астрид Линдгрен – цитати

Posted in Астрид Линдгрен | Tagged | Leave a comment

Кен Киси

Posted on April 19, 2011 by admin

Кен Киси
/1935-2001/

Кенет Елтън „Кен” Киси (Kenneth Elton Kesey) е роден на 17 септември 1935 година в Ла Юнта, Колорадо, във фермерско семейство. През 1946 година семейството се мести в Спрингфийлд, Орегон. И в гимназията, и в колежа, Киси бил шампион по борба, в категорията до 174 паунда, и почти се класирал за олимпийския отбор, но сериозна травма на рамото му попречила да продължи с кариерата на борец.
През 1956 година, докато посещава университета в Орегон, той се венчава за ученическата си любов Норма Хаксби, с която се запознава още в седми клас. Те имат три деца, Джед, Зейн и Шанън. По-късно Киси има още едно дете, Съншайн, през 1966, докато пътува с артистичната група, в която участва.

Кен Киси завършва университета с диплома за реч и комуникация. През 1959 година написва „Зоологическа градина”, а на следващата „Края на есента”, но и двете не са публикувани. Докато е в Станфорд, през 1959 година Киси заявява доброволно участие в проекта МKULTRA, провеждан в болницата за ветерани Менло Парк, финансиран от CIA. Проектът имал за задача да изучи ефектите на психоактивните наркотици като ЛСД, ДМТ, кокаин и още други. Ролята му на „опитно свинче” в този проект и работата му в болницата, го вдъхновяват да напише през 1962 година най-известната си книга „Полет над кукувиче гнездо”. Успехът на книгата и продажбата на къщата му в Станфорд му позволяват да се премести да живее в Ла Хонда, Калифорния. Там често организира партита наречени “Acid Tests” /киселинни тестове/, тъй като включвали музика, разнообразни ефекти като затъмнени светлини и флуоресцентна боя, и разбира се ЛСД.

Идеята за „Полет над кукувиче гнездо” му хрумва, докато работи нощна смяна в болницата за ветерани. Там, Киси прекарвал времето си, разговаряйки с пациентите, понякога под влиянието на наркотиците, с които той се съгласил да експериментира. Киси не вярвал, че тези хора са луди, а че обществото ги е прокудило, защото не пасват на конвенционалните идеи на обществото за начина, по който би трябвало да се държи един човек. След успеха на книгата, е направена пиеса по нея, а по-късно и сценарий за филм. Филмовата адаптация печели „голямата петица” на академията за награди – за най-добър филм, за най-добър актьор, за най-добра актриса, най-добър режисьор и най-добър сценарий.

Първоначално Кен Киси участвал в създаването на филма, но напуснал две седмици преди началото на продукцията. Той твърдял, че никога не е гледал филма, заради иск за двадесет хиляди долара, които първоначално му били платени за филмовите права.

През 1964 година е публикувана следващата му новела „ Някога велика нация”, като при издаването й Киси трябвало да присъства в Ню Йорк. Той и няколко приятели формират група, която наричат „Веселите пакостници”, и предприемат пътешествие с автобус, за да стигнат дотам, като по-късно описват събитието, опитвайки се да създадат изкуство от ежедневния живот. И този роман, за чието представяне отиват е филмиран по-късно, а филмът е първият, който е излъчен по НВО.

Кен Киси е арестуван през 1965 година за притежание на марихуана. В опит да излъже полицията, той инсценира самоубийство. Приятелите му оставят колата до една пропаст близо до Еурека, заедно с прощална бележка в нея. Той бяга в Мексико, скрит в багажника на колата на негов приятел. Когато се връща след осем месеца е арестуван и пратен в затвор в Калифорния за пет месеца. След освобождаването му, се връща да живее в семейната ферма в Орегон.

През 1994 година, Кен Киси пътува из страната с членовете на „Веселите пакостници”, изнасяйки музикална пиеса, която той написва за милениума, под заглавие: ‘Twister: A Ritual Reality” /реалността на ритуала/. След това Киси основно прекарва времето си в Плезънт Хил, Орегон, появявайки се понякога на рок концерти или фестивали. Една от причините Киси да не се появява толкова извън дома си, е загубата на сина му Джед, който загива в автомобилна катастрофа през 1984 година. Близо до дома му, има издигната паметна плоча за него.

Последната творба на Киси е есе за списание Rolling Stones /търкалящите се камъни/, призовавайки за мир след атаката на 11 септември 2001 година.

През 1997 година здравословното състояние на Киси започва да се влошава и същата година той получава удар. Малко след това му е поставена диагноза – диабет. През 2001 година, Киси претърпява операция на черния дроб за отстраняване на тумор. Той не успява да се възстанови от операцията и умира от усложнения на 10 ноември 2001 година, на 66 годишна възраст.

Цитати на Кен Киси

Posted in Кен Киси | Tagged | Leave a comment

Айзък Азимов

Posted on April 18, 2011 by admin

Айзък Азимов
/1920-1992/

Айзък Азимов

Айзък Азимов - снимка Уикипедия

Точната дата на раждане на Айзък Юдавич Азимов не е известна, но се приема, че е 2 януари 1920 година. Той е роден в малкото селище Петровичи, намиращо се в тогавашната Руска съветска федеративна социалистическа република, днешна Беларусия, в еврейско семейство на мелничари. Семейството емигрирало в Америка, когато Айзък бил три годишен. Тъй като родителите разговаряли с него само на идиш /еврейски/ и английски, а той израснал в Бруклин, Ню Йорк, така и не се научил да говори руски. Семейството отворило там сладкарски магазин и всички очаквали, че ще продължи бизнеса.

Айзък Азимов се научил да чете на пет годишна възраст и в млада възраст започнал да чете научнофантастични списания, макар баща му принципно да му забранявал. На 11 годишна възраст започнал да пише кратки разкази, а на 19 вече ги продавал на различни научнофантастични списания. Айзък посещава обществени училища в Бруклин, след това отива в колежа Seth Low Junior за две години, а през 1939 получава магистърска степен от Колумбийския университет, където през 1948 година защитава докторската си степен в областта на биохимията. През Втората световна война работи във военно – въздушната експериментална станция на военния флот на Филаделфия. След края на войната служи още девет месеца в американската армия и е освободен с почести.

След защитата на доктората си, той се присъединява към факултета на Бостънският университет по медицина. Там получава титлата доцента, а през 1979, университета го награждава за неговите трудове и той е повишен в професор по биохимия.

През 1942 година, Айзък Азимов се жени за Гертруд Блугерман, с която имат две деца, Дейвид и Робин. През 1973 обаче те се развеждат след като живеят разделени от три години преди това, и по-късно същата година Азимов се жени за Джанет Дженсън.

Азимов бил клоустрофил, т.е. човек, който обичал тесните и малки пространства. Детската му мечта била да има будка за вестници, в която да може да се затвори сам и да чете. В същото време изпитвал страх от летене и през целия си живот два пъти се наложило да се качи на самолет, и то по време на военната му служба. Тази фобия се отразява в отделните разкази от неговото творчество. Той не пътувал дълги разстояния, за да не се качва на самолет.

Айзък Азимов бил много добър оратор и често бил основен участник в семинари за научна фантастика. Той търпеливо отговарял на стотици въпроси. Интересно е, че сякаш този спокоен характер съответствал на това, че нямал толкова развита ловкост, така и не се научил да плува или да кара колело, единствено можел да кара кола.

Азимов членувал активно в редица известни литературни клубове и общества. През 1984, Американската хуманистична асоциация го обявява за хуманист на годината, а на следващата година до смъртта си той изпълнява длъжността на президент на организацията, негов наследник с тава неговият приятел и писател Кърт Вонегът.

През 1977 година, Айзък Азимов преживява инфаркт и се налага да му направят операция за троен байпас през декември 1983 година. През 1992 той умира в Ню Йорк, като оповестяват, че причина за смъртта е отказ на сърцето и бъбреците да работят. Десет години след смъртта му, неговата съпруга Джанет издава автобиография на Азимов „Беше един добър живот”, където се престрашава и разкрива, че истинската причина за смъртта на Айзък Азимов е инфекция, причинена от вируса на СПИН, след преливане на заразена кръв по време на операцията за байпас.

Азимов е известен с книгите си, тясно свързани с научната фантастика. Сред най-известните са – Аз, роботът; Стоманените пещери; Краят на вечността; Голото слънце; Самите богове, както и поредицата за Фондацията. Награден е с множество награди сред които пет награди „Хюго”, две награди „Небюла” и още много други.

Цитати на Айзък Азимов

Posted in Айзък Азимов | Tagged | Leave a comment